INTERCULTURAL TRAINERS KIT

INTERCULTURAL TRAINERS KIT
FOR MIGRANTS’ EDUCATORS

Насърчаване на интеркултурализма, толерантността и многообразието в процеса на обучение

Техники на преподаване: 2. Купа с плодове / всеки, който…

Цели на обучението:

За повишаване на енергията на групата;

За развиване на концентрацията, изследвайте аспектите на идентичността по забавен начин и изследвайте идеята за идентичността, като устойчива и променлива.

Време:

Необходимото време ще варира в зависимост от броя на участниците, но се изчислява на около 30 минути до 1 час

Необходими материали:

  • Столове

Описание на дейността:

  1. Всички участници седят на столове в кръг с един човек, който стои в средата. Всеки човек, който седи на стол получава име – ябълка, круша или банан. Човекът в средата също получава името на един от трите плода.
  2. Човекът в средата извиква един от плодовете, например „ябълка“, и всички ябълки трябва да сменят местата си, като не могат да отидат до седалката директно от двете страни, директно отдясно или отляво.
  3. Човекът в средата също се опитва да седне на стол и така един човек ще остане изправен, след като всички си намерят стол. Този човек сега отива в средата и казва плод, например банан, и всички банани сменят мястото си и така нататък. Човекът в средата може да извика „купа с плодове” и когато извика „купа с плодове”, всички сменят местата си.

Препоръки:

  1. Можете да свържете играта с „идентичност“, като човекът в средата извиква категории, свързани с идентичността на човек, например „Всеки, който…“ има черна коса, сини очи, не е роден в Европа и т.н. Категориите, които трябва да обхванете, са (а) външен вид, (б) семейство, (в) място, (г) харесвания и нехаресвания, (д) нещо, което сте направили или обичате и т.н. Това може да се използва за обсъждане на нещо, което може да и общо помежду ни. Във връзка с термина идентичност фасилитаторът може да въведе идеи за устойчивост и променливост, какво може да се промени, съдим ли за хората по определена идентичност и т.н.
  2. Ако групата се чувства удобно по време упражнението, могат да се въведат по-сериозни въпроси, например „Всеки, който е бил дискриминиран в живота си“, „Всеки, който е бил обект на подигравки“ и т.н. Фасилитаторът трябва да обясни на участниците, че всеки от тях има право да реши дали се идентифицира чрез въпроса, или дали да каже истината или не. В края фасилитаторът може да започне дискусия относно концепциите за идентичност, дискриминация, толерантност и приобщаване.