- Фактор №1: Езикови и комуникационни бариери
- Фактор №2: Дискриминация въз основа на етническа принадлежност или религия
Цели на обучението:
| Обучаване в безопасна среда за справяне с трудни ситуации (взети от реалния живот на участника) по по-ефикасен начин;
Овладяване на такива техники и модели на поведение, които биха довели до по-добри резултати в дадени ситуации от използваните досега техники и модели; Намаляване на страха и тревожността от трудни или конфликтни ситуации, с които участника трябва да се сблъска. |
Време:
Необходимото време ще варира в зависимост от броя на участниците, но се изчислява на около 1 до 2 часа
Необходими материали:
Материално-техническо оборудване, което помага да се създаде впечатление за реалност на симулираната ситуация.
Описание на дейността:
Методът на ролевата игра се основава на симулация на реална ситуация. В дадена ситуация на клиентите се възлагат различни роли, които трябва да се изпълняват възможно най-реалистично. За да се гарантира ефективното прилагане на този метод, от съществено значение е обучаващият да бъде добре подготвен, да си постави цел и да мотивира и инструктира участника или участниците по подходящ начин.
Пример за процедурата:
- Спецификация на темата — определяне на темата на симулацията, уточняване на ситуацията и проблемите, описание на ролите на участниците.
- Разпределение на ролите — определяне на броя на участниците, които ще участват в симулацията, и на броя на наблюдателите, ако има такива. Добре е да се включат по подходящ начин дори по-малко уверени и по-малко активни участници.
- Обмисляне на ролята или индивидуалната репетиция на ролята — от съществено значение е да се осигури на участниците достатъчно време за размисъл за ситуацията и тяхната роля. Участниците трябва да получат цялата необходима информация от обучаващия, за да могат да се справят с нея. Ролите следва да представляват реалистични, обичайни ситуации, така че участниците да не се затрудняват да се идентифицират с тях. Участниците също трябва да имат място, където биха могли да репетират елементи от своите роли поотделно.
- Демонстрация на симулираната ситуация, изиграване на роли — изпълнение на възложената симулирана ситуация. Възможно е също така да прекъснете симулацията и да попитате наблюдателите например какви други решения предлагат. Ролеви шанс — понякога е уместно да разменяте ролите и да изиграете отново ситуацията, така че участниците да я гледат от противоположна или различна гледна точка. Това подобрява уменията за съпричастност и прави преживяването по-комплексно.
- Край на симулираната ситуация — за да се прекрати симулираната ситуация, се препоръчва да стане ясно, че симулацията е завършена. Това може да се стане, като се направи определен жест или се произнесе определена дума или се даде звуков сигнал, които ясно показват, че участникът е напълно свободен от ролята, която изпълнява.
- Вербално изразяване на чувства и емоции — много важно е да се даде възможност на всеки участник да изрази своите чувства, емоции и наблюдения, които е предизвикала у него наскоро завършената симулация.
- Дискусия, свързване на теория и практика, окончателни препоръки и обобщение — финалната дискусия обикновено се модерира от обучаващия. Той трябва да запознае участниците в симулацията с теоретичните знания, свързани със ситуацията. Неговата задача е да обвърже опита с теорията, свързани с дадената ситуация. На този етап се правят заключения относно симулирания тип ситуации и в същото време се придобива нова информация и се предлагат подобрения. Обучаващият трябва да помогне на участниците да намерят по-ефективни начини или модели на поведение, които могат да се използват в дадена ситуация.
- Повтаряне на симулацията с нови модели на поведение — участниците в симулацията могат да възпроизведат ситуацията, като приведат в действие придобитите от тях знания и нови модели на информация и поведение. Впоследствие те оценяват своя напредък. Целта на този процес е да се приложат новопридобитите знания и по-ефикасни модели на поведение в ежедневния им реален живот.
Полезни съвети:
- Ролевата игра може да бъде записана с видеокамера. Видеозаписът дава на участника възможност за обратна връзка. Участниците могат да гледат поведението си многократно; те могат да видят своите постижения, а също и какво биха могли да подобрят.
- Използването на този метод може да бъде свързано с трудности, когато се приложи на практика. Участниците често се страхуват, че няма да могат да се справят с ролята и следователно социалният им статус ще пострада. Някои участници могат да възприемат реализираната ситуация като изключително стресираща и по този начин тяхното поведение може да се различава от определената роля. Понякога помещението, в което се провежда симулацията, и присъствието на обучаващия и наблюдателите, не създават обстановка, която би била достатъчно автентична, за да може участникът да се идентифицира с ролята си. Ако на участниците не се предостави достатъчно пространство за изразяване на отрицателните им чувства, те могат да ги пренесат у дома и да се почувстват в лошо настроение след симулацията. Опитен обучаващ отчита тези рискове и знае как да ги намали до минимум.
- Методът може да се използва като част от индивидуално обучение, но също така и в група, например като част от обучителни курсове. Когато се използва като част от индивидуално обучение, обучаващият изпълнява една от ролите.
- Успешно се оказва възпроизвеждането на поучителни, образователни и дори забавни видеоклипове от интернет, които показват подобни ситуации или например демонстрации на различни видове поведение в определена ситуация. Видеоклиповете могат да се използват и като забавно въведение във метода или заключение по отношение на метода с цел разведряване на атмосферата.