INTERCULTURAL TRAINERS KIT

INTERCULTURAL TRAINERS KIT
FOR MIGRANTS’ EDUCATORS

Насърчаване на интеркултурализма, толерантността и многообразието в процеса на обучение

Техники на преподаване: Можете ли да обменяте ценности?

  • Фактор №2: Дискриминация въз основа на етническа принадлежност или религия
  • Фактор №5: Чувство за изключване от групата (съученици)

Цели на обучението:

Да разберем понятието за ценност и да размишляваме върху него

Да се научим да изслушваме гледните точки на другите, да излагаме аргументи и да преговаряме

Време:

Необходимото време ще варира, но се изчислява на между 1 и 2 часа (приблизително 10 минути, за да се обясни упражнението, 20 минути за обмен, между 20 и 60 минути за постигане на компромис и още 30 минути за разбор).

Необходими материали:

  • Стая, достатъчно голяма, за да се разхождат участниците
  • Картонени карти, на всяка от които е посочена една ценност (напр. „На повечето хора не може да се вярва“, „Хората трябва винаги да живеят в пълна хармония с природата“ и т.н.). Картите трябва да са достатъчно, така че за всеки участник да има по осем. Може да има дубликати, но трябва да има поне 20 различни карти с ценности

Описание на дейността:

  1. Подгответе картите с ценности. Уверете се, че те съдържат ценности, дълбоко вкоренени вярвания за това какво е добро и какво е зло. Също така се опитайте да гарантирате, че всяка записана от вас ценност може да бъде активно подкрепена от поне един от участниците.
  2. След като обясните упражнението на участниците, раздайте им на случаен принцип картите и се уверете, че всички получават 8 карти.
  3. Помолете участниците да „подобрят” картите чрез размяна — тоест да обменят ценности, които са посочени върху техните карти, с ценности, към които имат предпочитания. Няма задължение да се обменя 1:1, единственото правило е никой да не завършва упражнението с по-малко от 2 карти.
  4. След като обменът спре, подканете участниците да се съберат в групи, притежаващи сходни карти с ценности. Те трябва да обсъдят какво общо имат помежду си. Ако желаете, можете също така да ги помолите да се съсредоточат върху това откъде произхождат тези ценности и защо те държат на подобни ценности.
  5. След това ги подканете да намерят някой, който притежава ценности, които са твърде различни от техните. Тези двойки трябва да се опитат да формулират ценности, по отношение на които могат да постигнат съгласие, въз основа на това, което имат на своите карти. Въпреки че участниците могат да бъдат изкушени да потърсят компромисни решения, като излагат все по-абстрактни и безсмислени твърдения, мотивирайте ги да останат максимално конкретни.
  6. Завършете упражнението, когато се уверите, че повечето от двойките са измислили две или три компромисни изявления. С цялата група проведете разбор, като зададете следните въпроси:
  • Как са се почувствали участниците по отношение на упражнението? Лесно ли са обменяли ценности? Какво го направи лесно / трудно?
  • Разбрали ли са нещо за собствените си ценности – и откъде произхождат?
  • Как са се почувствали, когато са привили компромис със своите ценности? Какво е направило изборът им особено труден? Как могат да направят компромис с ценностите си?
  • Ценностите много често се разглеждат като основата на “културата” и са толкова дълбоко вкоренени, че на повечето хора им е трудно да преговарят за тях. Как тогава наистина можем да живеем заедно междукултурно? Има ли някакви общи ценности, с които всеки може да се съгласи?
  • Как живеете заедно, ако не можете да се споразумеете за ценностите? Какви „работни договорки“ бихте могли да направите?