INTERCULTURAL TRAINERS KIT

INTERCULTURAL TRAINERS KIT
FOR MIGRANTS’ EDUCATORS

Насърчаване на взаимното разбиране и културния диалог

Теория: Разбиране на междукултурната комуникация

Междукултурното обучение има много общо с разбирането на ролята и позицията, която ние и другите играем в обществото. Във връзка с това е важно да се разбере как културата засяга няколко аспекта на взаимодействията и поведението, както и да можем да различим измеренията, които определят културните различия между обществата или групите. Културата може да бъде определена като:

Споделените ценности, разбирания, предположения и цели, научени от по-ранните поколения, наложени от настоящите членове на обществото и предадени на следващите поколения. Тази споделена перспектива до голяма степен води до общи нагласи, кодекси на поведение и очаквания, които подсъзнателно ръководят и контролират определени норми на поведение ”(Inun Jariya 2012: 62)[1].

След като бъде предадена за потомците на определена социална група, културата ще бъде интернализирана от тези индивиди, което е част от процеса на социализация. Като многоизмерна, културата се състои от няколко общи елемента и споделени ценности, които са взаимозависими.

Изображение 2 Видимите и невидимите части на културата

Understanding Intercultural communication

Именно в този контекст на очевидна взаимна идентичност между културните области е изграден образът на другия. Най-просто казано, другият е индивидът, който има културни различия и се разглежда като външен елемент.

Другостта е едновременното вграждане на себе си в групата и на другия извън групата във взаимно и неравностойно противопоставяне чрез идентифициране на някаква желана характеристика, която азът/ групата има, а другият/ извън групата липсва и / или някои нежелана характеристика, която притежава другият / извън групата, а аза / групата няма. По този начин, другостта създава чувство за превъзходство на аза / групата за разлика от по-нисшия друг/ извън групата, но това превъзходство / малоценност почти винаги си остава неявно[2].

Представлявано от стереотипи, съществуването на другия се определя като противопоставено на нас. Другият би притежавал характеристики, които го поставят в състояние на малоценност спрямо нас . Процесът на отчуждаване произтича от факта, че културата не се възприема само от гледна точка на специфична уникалност и различия. Тя се идентифицира като елементи, които биха могли да се сравнят, така че след това човек може да прецени, че притежава по-висша култура.
Тогава в този смисъл имигрантите могат да бъдат изложени на процеса на отчуждаване в приемащите общества, защото:

Да имигрираш в друга страна означава да имигрираш в среда с нейната история, с нейните традиции, начин на живот, чувство, действие и мислене, с езика, религията, както и с всички останали социални, политически, ментални структури на обществото, като първото е само въплъщение на второто, накратко казано — с нейната култура (Sayad 2014: 19)

Защото човек не мигрира „безнаказано“ (Sayad 2014: 19), той винаги ще носи своята собствена култура при преминаване на границите и, при пристигането си в приемащата държава, двете култури — както на мигранта, така и на приемащата общност – ще влязат в контакт. Това, на което днес сме свидетели в няколко европейски страни, е страхът от мигрантите и техните култури, изразяващ се в ясно движение за отчуждаване. С този страх често идва дискурсът, че тези мигранти имат някои аспекти на своята култура, които се различават от нашата култура, застрашавайки своеобразното съществуване на нашата култура, ако пристигнат още много мигранти.

За да се преборим с този ирационален страх, от съществено значение е да се създаде съпричастност чрез опознаване и полагане на усилия да се разбере културата на другия.

[1] http://www2.hu-berlin.de/transcience/Vol6_No1_2015_69_90.pdf

[2] https://pdfs.semanticscholar.org/0bc0/73aa9b16044152c9ecd71b7570aa385f9e59.pdf